Висшето икономическо образование: дух на

инициативност и промяна

Проф.д.ик.н. Методи Кънев

            Стремежът към наука и образование е свят за нашия народ. Иначе не може да се сбъдне националният ни идеал - да видим България осъществена, европеизирана, станала стопански и духовен център на Балканите.

            Сегашната социална бифуркация изведе на преден план голям брой - преди всичко морални и стопански - проблеми. Икономическата ни наука още не е достигнала равнище, на което да е съпоставима със световните постижения и да дава цялостни решения. Главното е интегрирането й в европейската научно-образователна система и възприемането на европейските стандарти по отношение: качествата на научно-преподавателските кадри; принципите и критериите за развитие на науката и образованието; духа на съревнование (конкуренция); моделите на масовото и елитарното, държавното и частното образование; пазарната вместо планово-бюрократичната координация на дейността на ВУЗ (при определени стратегически функции на държавата) и пр.

“Лекарю, излекувай най-напред себе си”

            Така гласи една латинска сентенция. Задача на задачите е преди всичко самите научно-преподавателски кадри да придобият качествено нова квалификация съобразно със световните стандарти. Да станат истински ерудити в своята област, широко информирани, знаещи и можещи. А не по образеца  “Доктус кум либро” (учен с книга). И да се опират само на кирилицата. Важни са нещата по същество: професионалните изследвания и обучението. Получаването на научна степен и научно звание трябва да е не самоцел, а израз на признати, реализирани качества. Чрез движение между ВУЗ, между ВУЗ и практиката, чрез сменяемост, състезателност и изборност да създадем обстановка, принуждаваща учения постоянно да потвърждава научния си статус и да израства в кариерата.

“Свободна наука за свободни хора”

            Главно условие за търсене на истината като собствена цел на науката е свободата на мнение. Принципът “Арбитриум либерум” е формулиран още в древността. Двете - свободата и истината - са абсцисата и ординатата в координатната система на науката.

            Субсистема на тоталитарното общество, икономическата наука по-рано не можеше да не бъде цензурирана и доморасла. Важната информация за нашата икономика беше секретна, а за развитите страни - недостъпна. Резултатът, естествено, беше потъването на икономическата наука в дълбоките коловози на идеологическата догма. Поради господството на дедуктивизма (трябваше да се тръгва от класиците на марксизма-ленинизма), съществуваше високомерно пренебрежение към  индуктивно-емпиричните изследвания, които са хлябът на науката. Забрави се, че емпиризмът е такава “болест” на науката, която съдържа и лекарството против себе си - изучаването на реалния икономически живот. Ученият не можеше да не бъде наемен чиновник, подменил естествената цел на науката - получаването на нови знания - с възхвалата на идоли. Новите обобщения, до които се стигаше, имаха само “титлоносно” значение - никой не ги цитираше, нито използваше в обучението и в практиката. Уви! Поради инерционност в редица случаи е все още така. Ето защо ни трябват: свобода на мненията и организационни форми да ги изразяваме; автономност на действията; никакъв политико-идеологическия контрол; нова система на външнонаучни и междунаучни отношения; връщане на благородството (и на материалния успех) на научната кариера. (По законите на пазарната икономика най-редкият, но най-нужен продукт има най-висока цена.) Ученият трябва да може да се утвърди заради личните си идеи и позиции, а не за да получи “корона” от степени и звания. Те са естествено следствие, ако идеите и позициите имат обществена стойност.

“Лошият учител поднася истината,

добрият учи да я намират”

            Висшето икономическо (а и друго) образование все още почива на принципа: студентът трябва да знае. Лавинообразно нарастващата информация предизвиква увеличаване на натовареността и все по-тясна специализация. Студентът е само “запомнящо устройство в дънки” и се явява на изпити с това, което още не е забравил. Впрочем преподаването на информация би могло да става с по-голям успех от електронни обучаващи устройства. Учен, който може да бъде заменен с машина, заслужава това! Висшето училище, както и училището изобщо, у нас е все още наследник на социалистическия манастир - иска да възпитава дух на послушание. Идоли има, когато хората са на колене. Или, което е същото, няма свобода в стойка “мирно”. А още древните гърци са смятали, че трябва да се учи това, което ще е полезно за бъдещата работа. Нашите учебници все още поднасят готови знания - дефиниции, абстрактни принципи, формули. Не методи и пътища за постигане на определени цели, което е главното.

            Време е студентите от обект да станат субект на собственото си образование под ръководството на учения-педагог. ВУЗ трябва да стане изследователски център и за преподаватели, и за студенти. Защото изследването е най-добрият начин на обучение. Проблемните ситуации не само се възприемат по-лесно. Те се преживяват емоционално като противоречие между определени идеи на авторитети в науката и установените нови факти и явления, които опровергават или потвърждават идеите. Още Хераклит е казал: не знанието ни прави умни, а как то е получено и дали е разбрано. Но в състояние ли сме да превърнем ВУЗ в изследователска лаборатория  за студентите, а лабораторията  - във ВУЗ за преподавателите? Във всеки случай това е посоката: новият модел на обучение, почиващ върху педагогическата  концепция за партньорството, реализирана с модерни техники.

За съвременен организационно-структурен модел на

висшето икономическо училище

            Необходима ни е разгърнатата система:

- за масова подготовка на икономически кадри с изпълнителско предназначение (от търговските гимназии и бизнесколежи, асоциирани към икономическите ВУЗ);

- за подготовка на ръководни на начално ниво кадри със степен “бакалавър” (от висшите икономически училища);

- за подготовка на елитни стопански кадри със степен “магистър” (от нарочни структури на висшите училища);

- за подготовка на научни и педагогически кадри със степен “доктор” за нуждите на самите висши училища и за висшите ръководни нива.

На всички равнища трябва да съществува засилена компютърна, правна, управленска и чуждоезикова подготовка. Но доминантата  трябва да е теоретичното и практическо обучение по бизнесикономика, завършващо с придобиване на специалност по определена функция - финанси, счетоводство, маркетинг,   стопанско управление, публична администрация и т.н. Важен е и оптимумът  между аудиторната и самостоятелната работа на студентите , между стандартната и избираемата подготовка и пр.

            Структурообразуващ фактор трябва да бъде крайният пазарен продукт, носещ марката на висшето училище - специалист, научно решение, консултантска услуга, експертна оценка. Всяко звено (факултет, департамент, институт, център) в комплексен вид извършва изследователска, внедрителска, учебна, квалификационна, консултантска и административна дейност в рамките на определена финансова, щатна и имуществена автономия.

            Условие за успеха на реформата във висшите училища е поддържането на дух на радикална промяна, разгръщането на инициативността и предприемчивостта на всички.